Калан влезе в просторната столова и седна на масата на четвъртокурсниците.Беше сама, но това не беше новост за нея.Заоглежда се наоколо с интерес... Столовата беше изкусно моделирана и превърната в нещо подобно на планинска поляна за лагеруване.Масите бяха от полирано абаносово дърво, украсено със сложна дърворезба; столовете, изработени от същия материал - бяха удобни и меки.От тавана висеше разкошен полилей във формата на водна лилия, имаше дори спускащи се до земята стъбла, окичени с фенери... Цялата зала ухаеше на нежни цветя... Прозорците бяха високи и големи и пропускаха солидно количество слънчева светлина, която се заиграваше с въображението и спускаше разноцветни светлосенки.Мястото напомни на Калан разкошните дворци на прадедите й елфи, в които са живеели хиляди години.Амнел се намести по-удобно на стола си и се заигра с кичур от косата си докато апатично поставяше в устата си парченца сладка мандарина... Тогава...