Калан отвори с плавен замах красиво резбованата врата на стая номер 1. Помещението беше обширно и добре осветено. Леглата бяха огромни и покрити с балдахин и изкушаваха с мекия вид на завивките с които бяха подстлани. Леглата бяха 3 - две от дясно и едно от ляво. Ан се насочи именно към това от ляво, то се намираше точно до 2-крилата врата водеща към терасата. Леглото беше покрито с меки сатенени завивки със нежен зелен отенък... любимия цвят на Амнел. Тя остави големия си куфар до долната рамка и излезе на терасата. Гледката беше невероятна. Тук на 5-тия етаж всичко изглеждаше много много далечно. Кулата беше толкова висока, че при по-влажно време я обвиваха купести облачета. Калан се огледа, терасата беше доста голяма дори за стандартите на учлището, изведнъж й просветна "Ами да, от тук може да се излита с кон". Идеята доста й се понрави макар че така и не можа да направи връзката как ще вкара Арес в стаята си, че чак и да полети с него. Реши по късно да мисли върху това. Видя един люлеещ се стол зад себе си и седна в него. Леко го заклати и затоври очи, отдаде се на пълна релаксация, но изведнъж...