Калан тъкмо беше пристигнала, беше изморена от пътуваето но вместо да легне и да поспи тя реши да се поразходи в близката гора.Природата винаги й действаше релаксиращо и й помагаше да си събере мислите... а в момента Амнел наистина имаше нужда от това, защото в главата й цареше истинска каша.Не познаваше никой тук, беше абсолютно сама... Не беше добра в сближаването и го осъзнаваше, но какво означаваше това... че ще остане сама докато завърши... Ан разтърси глава и потърка слепоочията си сякаш за да се освободи от натрапчивите мисли които я завладяваха.Докато се осъзнае се озова пред вековно дърво, чийто клони бяха така сложно сплетени че създаваха впечатлението за огрмно змийско гнездо.Калан беше наистина впечатлна от красотата и изяществото на тази жива картина... Намота набързо ръкавите на туниката си и се покатери... отне й време докато достигне до върха, защото се стараеше да не пречупи нито едно клонче... Когато най-после стигна гледката я остави без дъх... виждаше се цялата местност, както и замъка в който щеше да се обучава следващите няколко години... Седна замислено на един голям клон и опря главата си в друг... загледа се в далечината и се унесе в спомени...
Нед Окт 28, 2007 9:59 am
