Калан се разхождаше безцелно из улиците на малкото селце.Бяха изминали почти 3 месеца от както учеше в "Гринел" и мястото малко по малко започна да й харесва.Вече не се чустваше толкова самотна и неуверена.Често се отбиваше при Ерагон който непрекъснато й разкриваше нови и нови тайни за необикновнния им вид.Беше оправила вазимоотношенията си с Ричард и сега и двмата бяха много щастливи, макар и разделени за малко защото той учеше във Ирландия и беше непосилно да са заедно непрекъснато - не и ако искат да усъваршенстват невероятните си таланти.Дяволита усмивка се прокрадна по нежното лице на атлантката... тя усещаше любовта която кипи във вените й. Не я интересуваше нищо друго... никой друг на този или онзи свят не би могъл да я направи по-щастлива.Миговете прекарани с Ричард бяха истинско съкровище. Тя на няколко пъти се опита да го накара да постъпи в нейното училище, но той не склони.. но дори този отказ не охлади чувствата й.Обичаше го с цялата си душа... обичаше го повече от самия живот. Малка бяла топка светлина изникна измежду изящните й пръсти.Калан я доближи до устните си и й вдъхна живот. Малката топка полетя, обиколи няколко пъти Амнел и послушно застана до рамото й.Ирландката продължаваше да върви, а топчицата безропотно я следваше като сянка. Този трик Калан беше научила когато беше на 7. Баба й го показа за да не се плаши дори когато остане сама... топка жива светлина която осветяваше пътя й... От дясно се простираха обширни обработваеми площи. Ан забеялза в далечината красив черен жребец и неминуемо се сети за своя Арес. Не го беше яздила от два дена заради инцедента при Скалата на смртта и не искаше да го натоварва. Реши че вче е време да го поразходи, завъртя се на пети и тръгна обратно към училището в чийто конюшни спокойно почиваше нейния огнен жребец ...
Нед Окт 28, 2007 10:04 am
