Всичко за Уайтмита

Мантии:

Женска мантия:15 галеона
Мъжка мантия:15 галеона

Седла:

Обикновенно:5 галеона
С кант:7 галеона
Обшито:10 галеона

Може да поръчвате цвят и т.н. за тази екстра не се плаща.

Юзди:

Обикновенна:2 галеона
Скъпа:5 галеона

Комплект от всички други неща-20 галеона.

Коне: всички са по 40 галеона

Е,избирайте си

Джен влезна в следващия магазин и поздрави продавача:
-Добър ден,искам една женска мантия,едно обшито седло на цвят синьо,едни скъпи юзди,комплект от всички други неща +ето този кон
Всичко за Уайтмита A299664959oVcUij_ph

колко ви дължа
-Г-це дължите ми 90 галеона
Джен даде парите,пожела "лек ден" и си тръгна.

Ванес авлезе и явно тук и бе приятно.Но не се отплесна много и отиде при продавачката и каза"
Искам:
Женска мантия:15 галеона
Обикновенно седло:5 галеона-черно
Обикновенна юзда:2 галеона-черна
И този кон!
Всичко за Уайтмита 9865

-40 галеона
Продавачката даде нещата и каза:
-Конят ще ти го докарат после!Общо всичко 62 галеона!
Ванеса взе нещата,подаде парите и излезе.

Брой мнения : 12 Registration date : 16.02.2008

Момчето влезе в магазина и заоглежда.Хареса си един кон и отиде до касата и каза:
-Бих желал този кон
https://2img.net/h/i204.photobucket.com/albums/bb240/Austaroshe/133.jpg
И посочи животното.
-Също мъжка мантия,обшито седло в бяло-сребрист цвят и скъпа юзда.Колко ви дължа?
-60 галеона.
Момчето плати и излезе от магазина..

Калан влезе в обширния магазин, и плъзна навъсения си поглед наоколо.Беше много ядосана, това пазаруване започна да я отегчава и малко по малко разяждаше и без това слабата й нервна система.Отиде до щанда и се огледа за продавача, но не го съзря.Звънна на малкото звънче и зачака, след миг из зад една завеса изкочи висок, строен мъж, със здраво телосложение, издължено лице, високи скули и пронизителни тъмно зелени очи.Калан зяпна за момент... той ама той... той беше като нея... беше потомък на елфите... но как? Мъжа се усмихна и протегна ръка да затвори устата на зяпналата атлантка.
-Не е прилично да се втренчвате така млада госпожице.Предполагам че сте дошли за да си търсите кон така че ще ви помоля да ме последвате...
Вродената сприхавост на Калан сякаш се изпари и тя последва безропотно мъжа. Той отвори една скрита до сега врата и двамата се озоваха в огромна конюшна, ухаеща на свежа трева и огласяна от стотици цвиленията и пръхтенета... Амнел се завъртя и се опита да побере с поглед помещението, но се оказа непосилна задача.
-Няма смисъл дори да се опитваш Калан, мащаба му е дори извън нашите възможности. - каза мъжа
-Вие знаете името ми?!Как? - попита учудено Ан
-Както сигурно и сама си разбрала вече, такива като нас са истинска рядкост, налага ни се да се познаваме... Ти си прекалено млада още, но след време ще откриеш че имаш способноста да откриваш себеподобните си навсякъде по света... Аз съм Ерагон...
Атлантката по стоя няколко секунди втренчена в една точка до като асимилира чутото след което се усмихна и каза:
-Приятно ми е, но май е излишно да се представям...
Ерагон се засмя добродушно и я хвана за ръка.
-Красиво момиче като теб заслужава наистина красив кон, позволи ми да те разведа.
Калан прие поканата с охота и двмата тръгнаха да обикалят... Първоначално се спряха на великолепен среброкрил бял жребец... Калан почти го беше докоснала, с което слагаше своя знак, когато в една от по-крайните конюшни се чу мощно цвилене последвано от силен ритник... Калан се обърна по посока на звука и попита Ерагон
-Какво беше това?
-Арес... огнения жребец на Аджура
-Аджура? - каза въпросително Амнел - коя е тя?
Ерагон се засмя и каза:
-Аджура е магическа страна скрита някъде из горите на Ирландия.
При споменаването на родината й, Ан свъси вежди:
-Може ли да го видя?-попита тя
-Не ти препоръчвам, много е буен и може да те нарани - отвърна мъжът
-Ще рискувам... - Калан беше решена
Отидоха до вратичката на малкото заграждение, което за разлика от останалите беше от стомана... Калан се мушна през тясната врата и затвори, като остави притеснения Ерагон от другата страна... Влезе в главата на коня и прошепна -"Добър ден, господарю Арес", след което се поклони... Коня я изгледа и с изненада и изпръхтя възмутено, приближи се до все още клекналата на земята ирландка и я подуши, тя впи виолетовите си очи в него... Коня се укроти, поклони се и сви крилата си за да й позволи да го яхне...
-Отвори вратата - провикна се Калан към Ерагон
-Сигурна ли си?Огнедишащ е, може да унищожи всичко
-Не вярваш ли на себеподобните си - закачи се Калан
Чу се издърпването на тежки резета и вратата се отвори.Калан изведе Арес отпред.Обърна се за пореден път към Ерагон, усмихна се и каза:
-Ще взема него, както и женска мантия, обшито, виолетово седло;от скъпите юзди обковани със сребро;и всичко което ми е необходимо...
Ерагон събра пръсти пред устата си и изсвири.След секунди се появи младо момче, чирак... Мъжа продиктува набързо на френски поръчаното от Калан и отпрати момчето.
-След малко всечко ще е готово.
-"Благодаря ти за всичко" - отговори Амнел на френски.Ерагон я изгледа учудено, после се усмихна.След минути момчето се върна с всичките желани покупки... Калан слезе от Арес, извади 80 галеона от кисията на колана си и ги пъхна в ръката на Ерагон.
-Нека този път е за моя сметка - опита се да отвърне той, но атлантката само поклати глава и каза:
-Чисти сметки, добри приятели.Спокойно това няма да е последната ни среща
Амнел оседла чевръсто коня си и излетя през задната веранда....

Всичко за Уайтмита Mypegasus