Калан влезе в сумрачното помещение, виолетовия й поглед набързо го обходи и се спря на другия край където се намираше касата, а зад него лениво се поклащаше,върху скърцащ люлеещ се стол, приятно закръглена женица.Тя сякаш не забеляза Калан която безшумно, за части от секундата се озова пред нея.Ледени тръпки пробягнаха през дребната женица, в погледа й се прочете страх. Амнел се усмихна хладно... дори след като се изправи продавачката беше с около глава по-ниска от атлантката... Ан нямаше време за губене за това изтананика като по ноти:
-Обикновенна островърха шапка.Зимна и обикновенна униформа и една манитя за Уайтмит.
Тантурестата женица се скри зад един щанд и след няколко скунди се показа с 2 големи плика в ръце.Подаде ги припряно на Калан и се усмихна мазно... На Амнел й заприлича на лакомо куче което с мазен поглед очакваше следващата си порция... В следващия миг остра болка я прониза и тя едва се задържа на краката си.Бързо извади 2 монети по 50 галеона и ги остави на касата, след което излезе.Затича се по улицата, като периодично поглеждаше през рамо сякаш за да се увери че никой не я следи... Спря се за момент и се подпря на една стена за да си поеме дъх.Огледа се... опита се да разпознае някоя табела, прозорец или ветрина, но напразно... Намираше се в доста отдалечен край, който не познаваше... Нещо я полази по ръката и Калан се отдръпна от стената... погледна и видя че не е нищо повече от слузеста вода... Свъси вежди и погнусена отърка ръката си в ръба на работната мантия която носеше... Замисли се за варианта да се върне обратно, но при спомена колко много завои беше направила в стремежа си да избяга, се отказа... Да, тя май наистина успя да избяга... но от какво... нима се беше върнал... невъзможно... За пореден път Амнел погледна през рамо, но не видя никой... Сложи си качулката и тръгна напред, свела глава като криещ се прокажен... Блъсна се... в някой или нещо, и вдигна поглед... Два реда изкрящо бели зъба се усмихнаха насреща й, две сиви очи се впиха в нея... Калан понечи да извика, но закъсня... мъжът я стисна през устата след което я завлече в една тъмна уличка където я блъсна сред купите сено и извади заплашително магическата си пръчка... Амнел разтърси глава и се изправи.Магическата й пръчка изкочи в ръката й и атлантката се приготви за дуел... Мъжът свали гарда си и се усмихна:
-Никак не си се променила Калан, винаги си готова за бой... точно за това те обичам... - прошепна с нежен глас...
-Как ме откри Ричард? - отговори студено Ан без да сваля магическата си пръчка...
-Забрави ли че сме свързани...? - попита Ричард и понечи да я хване за ръката, но тя се дръпна...
-Какво искаш?За какво си дошъл? - гласа на Амнел беше гневен и заплашителен, погледа на красивата ирландка почти беше пламнал...
Мъжът отстъпи крачка назад...
-Исках да те видя... дължа ти огромно извинение...
"Спести си го" беше първата мисъл в главата на Калан, но още преди да го изрече мъжа прошепна в главата й...
-"Не бъди такава, знам че си горда, но всеки греши и има право на втори шанс..."
-"И с какво си го заслужил този шанс?"-отговори също по телепатията Амнел...
Мъжът се замисли, но Калан не можа да чуе... беше затворил съзнанието си за нея... Дали не бе прекалено рязка... така ли трябваше да се държи с него... с човека когото обичаше повече от самия живот... Една сълза се стече по красивото й лице.Ричард я видя, протегна ръка и я избърса... Този път Ан не се дръпна... Той се приближи още повече и я прегърна, тя се отпусна в обтията му и заплака, започна да го блъска нежно като викаше през сълзи "Кое те забави толкова?Да ме убиеш ли искаш?Знаеш че си всичко за мен...". Ричард се усмихна на този изблик на чуства и я притисна още по-близо до себе си.Толкова крехка и невинна изглеждаше в този момент...
Нед Окт 28, 2007 11:01 am
